Не знам дали ми говориш
Или предпочиташ да ме смълчиш.
Не знам откъде събираш мислите си отвъд.
С шипове и твърда, обичаща гръд.
Не знам дали обичаш изгорялата сяра.
Дали превръщаш същества в крачещи на приличащи малки деца.
Или очакваш да прошептя с дъха на вулканичния
прах.
Не знам дали си пъргава, когато си над пропастта.
Дали ще остарееш цяла.
Ще имаш ли търпение,
Да претърпиш цялата La Vuelta
Не знам дали говориш в себе си, и на какъв език.
Дали харесваш новата си същност,
Неизгоряла.
Дали си стигнала до гранит.
Не знам дали си кълбовидна
Или умираш, в неизвършен стих.
Дали животът ти е призма или забито
Знаме. В средата на болезненото ни странство..
Не знам дали си ти или сама.
Светът е само сплав. Отклонение, към мисълта.
За Радостта, родена в първородния
страх.
Думите ни са съвършени еднакво, в стълкновеното ни пространство
Съвършеният грях.
Обичам те, знаеш ли, отвъд всички линии
Легнала окончателно в мене