Знаеш ли, че няма

Нито скръб, нито спомен.

Няма улици, няма вчера.

Нито сенки от стълбове посред нощ.

Няма неон, няма сандвичи

върху щанда. Няма лица.

Нито мехурчета

в чашата студена сода.

Светът е всъщност само топче,

Или зачеркнатото квадратче.

Кожа от портокал,

и горещата капка.

Свива се, изтънява.

До прозрачност, до същността,

Търкалящи се съкровища

в сфера.

Освен когато се пръскат, разкъсани

до аромат, под кората,

оранжево лесно, сладко

и толкова кратко.

Но това не ми стига.

Ела, освети своя дом.