С измръзнала стрелка.

Някъде около втория паралел.

И ширина, отдалечена почти на толкова

в моята координатна мечта.

Някъде там,

където е бяло,

и тегли към пропастта едно цяло,

мисля, че няма числа.

Някъде.

Или си спомням само

за две неоткъснати досега

слети тела.

Светът се върти

като луна.

Като прекъснато предаване от неизвестността.

Внезапно.

Само бледите вълни светлина

излъчват, както преди,

неуловимата за всеки друг

самота.