Постинг
20.12.2015 05:14 -
Opera Aperta
Автор: eboa
Категория: Поезия
Прочетен: 499 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.12.2015 09:24
Прочетен: 499 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 20.12.2015 09:24
Предмостие.
Към писта от ветрове.
Косата ти е леко разрошена от къдриците
В моите векове.
Разопаковам те без пожар.
Само искри, които се скриват по пода,
Уплашени от
Невъзможността за умора.
Знам само завихрящото притегляне.
Предоставяне на възможността
За последствия
От изпадащите игли.
Закопчавам се до козирката. Грижливо
изглаждам тъмното под очите,
Вятърът ме очаква. В мантия от искри
Трябва да го посрещна.
Няма коментари