Настръхвай, вече.

Пращящият ни ден прогасва

Нощта се вмъква

Небрежно ясна, с тропот на каляска

 

Искам те в бодли,

Твърди, като свещ, без пламък

Светът е толкова прост.

Вода, уиски, обелиск

 

Отричай всичко.

Денят е твърде стар

За нас,

Останалото ти

 

В един втвърден от памет жълт буквар.

Притегляй ме, към твойта пустота,

И остави ме в твърдите мечти

Слънцето умря. Остави ти луна, без дъх

 

Като плешиво куче, което не прощава

Отминалите дни. Тя само се върти

 

 

коне
каляски
страст
омраза
и диви ласки...
като...бърбъна в ръката ми..
твоето темпо е мн.по категорично..
от тази музика..
но,усеща се епика..
хем сладко...хем горчи,хем боли..
просто се опитвам, да те следвам..
по серпантината на твоето..безумие...
неповторимо е усещането,маестро
респект,джули

....