Да, краят. На всичко.

Недовършеното и сполетяло.

На детски мечти.

На протегнатата ръчичка.

На графита, в

Завързаната ти плитка

 

Чупя молива.

И тръгвам. Не знам накъде

Моето море е вече съвсем плитко.

Трябва пеша

 

А и конете са уморени.

Трябва да ги убия.

И да ги погреба.

Остават само въпроси.

 

Тъжно е да ги гледам

Докато пълня.

Поне има звук

В ехото на каньона

  

eboa!...eboa!...
Толкова отчаяние и тъга блика от всеки ред!...И много, много въпроси...За недовършеното, за сполетялото, което довършва душата, за непостигнатите, откраднати детски мечти...И самотният път за никъде, който все търси и не се връща...Даже суровото мъжко сърце заплаква...eboa... :(