Изненадай ме. С тъмно небе.

Изключи фаровете.

Аз съм привикнал на тъмнината.

Единственото, което искам да видя,

Е твоят смях.

Гърлен и леко настойчив. 

Прозрачен. Като твоята риза.

Разкопчай я сега. На един дъх.

Без кастанети. 

Хвърли я отзад, някъде в тъмното посред нас.

Обичам да гледам извивките на

Душата. 

Разкажи ми нещо условно,

В отминало време,

Нещо ми прошепни, но не оставяй следи.

По детски, свий колената.

След това поплачи.

Аз ще помисля за всички останали

Прекроени мечти.

Ти само се погрижи, тъмнината

Да продължи.