Връщам те в твоето тяло.

Ще те целувам във гръб

облягаща се в дъга,

неистово нежно.

Сред жиците вее

дивият вятър.

Единственото възможно

е същността.

Лабиринт, постепенно,

в два-три цвята,

гладкото ти око,

объркващо и тревожно.

Клепачите, постепенно.

Обожавам

да те разглеждам

изнемогващо нежно.