По стръмното в тревите ще нагазя,

когато избледнея в празничните дни -

забравена, отхвърлена, презряна

внезапно ще се случа в нечии мечти.

И после в неизпята епопея

от злото ще извикам пълен мрак -

от него зрънцето добрата фея

в очи на лебед ще посява пак

как утрото на всяка къса памет

разлиства се като знамение отвъд.

И не по залез ще зарастват рани,

а още щом в зачатието прокървят.

Ще плаче някой - ехото ще връща

смеха му като изкривен акорд...

А аз, забравената, ще превръщам

нейде мрака в люлка на живот.

Мина Кирова

09.2015г.