Не питаш, да, но,явно си запомнила,
когато със вселената се раждахте,
че всичките усмивки монохромни
са къпещи се изгреви беззалезни,
че парещата слънчева безбрежност
е сляпа, глуха, няма и стерилна,
а сбръчканата твоя безметежност -
отчайващо и скучно инфантилна.
Инфанто инфатилна и сърдита,
капачките веднага скрий в мазето,
суетна, горделива и изпита,
приличаш много на изгнило цвете,
събличай остарелите си норми,
разхвърляй всички смешни парадигми
и, без да бъдеш вече илюзорна,
разкъсай всички свои атавизми...
|