Аз само отчупвам

Не зидам.

Руша.

Не търся вода в твоята

Червена планета.

Знам, че си суха.

Но обръщаш.

Земята

И обичаш така.

Да разтърсваш.

Фибрите,

С лекота.

Да посяваш зърна,

С паметлива ръка.

Да отръсиш последните капки

Когато поискаш.

Да ми е мокро лицето.

Съвсем малко.

За да измисля

Липсващото ми

Да съм див,

Полу-жив,

А ти да пришпорваш

Ребрата

Да ме препуснеш

В отлепващото се,

Сивотата на вените, почти до без кръв

Разцепени, от натъжена любов.