Изстъргвам те до грапавото чело,

Ти не заслужаваш нищо по-малко

От слънчева светлина.

Нежният покров на нощта.

 

Загръщам те, в твоите думи,

Заслужаваш да се топят,

Да те обгръщат с любов,

неизбежно страдание.

 

Ставаш все по красива,

Идвай по-често сега,

Метафорите са все по-силни

На лунната светлина.

 

Не спирай да плуваш,

В морето, докосвай океана,

С твоето чело.

Любовта е безкрайното чисто, presto, adagio ...

 

 

 

Любовта е безкрайното чисто, presto, adagio ...
Любовта - неизбежното страдание...
-------------------------------------------------------------------
Сърцераздирателно, my friend!...