спукано от употреба.

Као мисли,

Бълбукащи от потреба.

Дар и прокоба?

Или черва, протъркани,

Прекъсващи се в безреда,

Въглища.

Има вода, течна и болна,

От чешмата у мен.

Пъргава като сърната,

Като душата?

Слагам пържола върху огъня стар,

Мирише на въглерод. 

Докога ще обръщам тази снимка

В спихналата отрова?