Кое е по-достойно за душата? -

Да въстанеш сам срещу отровните стрели?

Да оставиш злото да пилее вятър,

докато земята пагубно към смърт лети?

Да гледаш как изчезва всичко свято,

потъпкано във форми от безличен мрак?

Да вярваш, че без съпротива се стопява

на злобата човешка белязващия знак?

Да се стаиш, безпомощно да чакаш

от някой заблуден внезапен залп,

когато тя самата диша до припадък

от целия безумен, непонятен свят?

Кое, кое по-достойно за душата?

С последни сили съмнение да победи?

И във синхрон със собствения разум

мигом да пребори всичките злини.

Мина Кирова

01.2015г.