Бяла и нежна.

Възможно е да извира от теб.

От някаква много дълбока река,

Скрита в отчаяна пещера.

Възможна, като укритие

С незараснали рани.

От всичките векове, които носиш

Върху малките рамене.

Упорита. Натрапчива, от откритите

вкаменелости вечност.

Заличена завинаги в твоята искрена тайна,

Бълбукаща и незнайна.

Като плясък на птица, преди да умре,

Или да излитне,

В невъзможно красиво,

Нарисувано от дете.

Пробиваш ме и учудваш.

Успеваема вечност, с голи, прозрачни ребра.