Нахлупена ниско

Над големите ти очи.

Крачиш уверено дръзко

По твърдите улици

На една невъзможна планета

Любим се с часове

Докато стигнем Луната

А после започваме да слизаме бавно

Ти си сомбреро, нахлупено ниско в

Пясъчната пустиня, аз те настигам с

Една истински изпотена испанска кобила

Пустош, осеяна с ветрове и кокалестите хълмове.

Проветриво е в нашите жилести вратове.

Ти удряш по кастанетите с цялата сила

Няма инфанта. Но ще опитаме още един шанс.

Ще се любим още веднъж, всеки път все по-бавно