Ти си от село. Или от град.
Аз съм местният ти каубой.
Не си спомням да съм доил крави.

Замразена си,
За да те почакам,
Когато се приземиш. От следващата узряла планета.

Можем ли го? Ще започнем след малко, онази молитва без богове.
 
Можем ли да изтърпим

Събери малко прах, от кестеновия бюфет.
Ще я погледам как блести,
В яростните невъзможни мечти.

Упорито пробиваш тъмната ми страна.
С голи, силни зърна.
Опитай, още веднъж, с кафе

Сияние си
Измислено да ме създаде.
Сред тъмната страст,