Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Ноември, 2016 г.
28.11.2016 14:09 -
Великолепно ясно
Думите ти са тежки, сложни и нежни,
Като копита на коне в непознатата плът на земята,
Като отчаяна канонада, с капка надежда.
Като копита на коне в непознатата плът на земята,
Като отчаяна канонада, с капка надежда.
10.11.2016 20:55 -
Възможно ли е?
Ти си оранжево, а аз съм на последните крачки
между
съвършенството и
между
съвършенството и
09.11.2016 11:11 -
Времето в нас
За теб, сега и отдавна
08.11.2016 10:10 -
Докрай, хоризонта
Късно е, знам. И невъзможно.
Но все пак се надявам.
Че ти си смъртта.
Но все пак се надявам.
Че ти си смъртта.
06.11.2016 13:35 -
Пурпурно ясно
Ела,
Любовта продължава,
Напълно безсмислено.
Любовта продължава,
Напълно безсмислено.
06.11.2016 12:25 -
Безадресна космическа сонда (и, все пак, ти)
Птиците без крила бяха само нахвърляни скици. Но скиците някога се превръщаха в птици.
Не бих го написал, ако не ми харесваше (това, което ти си помислила). Защото поезията трябва да се харесва, за да е тя. Трябва да те ръгне в някой в...
Не бих го написал, ако не ми харесваше (това, което ти си помислила). Защото поезията трябва да се харесва, за да е тя. Трябва да те ръгне в някой в...
06.11.2016 12:11 -
Безадресна космическа сонда (и, все пак, ти, дори да не знаеш)
Птиците без крила бяха само нахвърляни скици. Но скиците някога се превръщаха в птици.
Не бих го написал, ако не ми харесваше (това, което ти си помислила). Защото поезията трябва да се харесва, за да е тя. Трябва да те ръгне в някой вът...
Не бих го написал, ако не ми харесваше (това, което ти си помислила). Защото поезията трябва да се харесва, за да е тя. Трябва да те ръгне в някой вът...
Търсене