Ти искаш да си Лейди Годайва,
Но нямаш кон,

Ще те изчакам, до прага на всяко търпение,
До гарван.
Ще прелетя и през пустинята, с усмивка,

 
Аз чакам. А мразя да ритам
Разбягващите се раболепно котки

  
Искам да те открадна
Да те превърна  в гръцка колона или в кортеж от преторианската армия.

Обичам да ровя косите ти с поглед,
дъха ти,
в копринени цветове,

Затова си помислих.
Че можеш. Че наистина съществуваш.
В света от втечняващи лепила.

 
Любовта ти е лека, като душата.
Омесена е от дявол на колене,