Обичам коне

Някои, със звезди в раменете.

Да имат твърд гръб,

Онзи, който се извива няколко сантиметра. Над теб.

 

Вкоренен,

Във бащите,

В обяздването на дивото.

Във мечтите.

 

Във мамка му на всичко останало.

То не е полезно и не е необходимо.

Не мирише на бряст.

На пъплещата роса, в бреговете.

 

Именно там, където ти се съветваш

С река,

И с отровите, изникнали сред вълните.

С остри и напрегнати длани,

 

Свистят,

Надяват твойта душа.

Издишват в теб постоянно

Спомени, за силните и спокойни.

 

Искам да те освободя,

И да обходим брега,

С волните мисли.

Вплети ги сега, до всичките колена,

Чакал съм го, това, откакто.

 

Искам да те освободя,

И да обходим брега,

С волните мисли.

Вплети ги сега, до всичките колена,

Чакал съм го, това, откакто.

...........

но пътят до там е дълъг, а не ми се върви сама

те няма...

Има всичко в прерията ти. Форми, ухания, движение, цветове, жажди, желания. По много. И дъгата. Пращяща от напрежението. Типично. За теб.
Излял си се в запомнящи се думи...

ПП: Юлия, за много години и на теб, мила! Радост, обич, топлота в сърцето и светлина в мислите ти желая!