Скъпи Бате Бойко,

Пиша ти умалително, защото ти си приятел с народа. И милееш за всички. Бориш се с враговете. Добър си. Управляваш ни справедливо. Ръката ти е корава, а думите ти записвам в свойта тетрадка. Може да ми потрябват. Кой знае. Ти си нещо като спасител. Вторият Стамболов. Първият Бойко. Името ти ще изписват в аналите с 1 римско. Учениците ще цъкат с език, докато смучат молива, защото разбират, че ти ни покръстваш повторно. Показваш ни какво трябва. Да не вярваме в нищо. Защото нищо няма значение. Обичаш боровете, на Банско. Големи са, като теб. Обичаш и лифта, но това е за хората. Да, за скиорите, за да не мъкнат ските до горе. Обичаш парите, но в това няма нищо лошо. Любовта е взаимна. Неведоми са пътищата господни. Основно водят към Брюксел, понякога стигат до Лимасол. Там е уютно. Скромни хорица пазят омерта. Играеш по правилата. Тенис, нали? С Рафаел, и си мислиш за Рафаело, преживяваш повечето от Ренесанса. Когато излизаш на мрежата. Иначе, те разбирам. Тенисът е безвкусна игра. Топката ти отскача. Но ти я носят дечица. С питка и сол. И ти свирят на тамбура. Е, гласът ти е музикален. Напомня на лек бас. Излъчва стабилност. Тежка походка. Паветата се потискат. Но така трябва.

Когато порасна, пак ще ти пиша. А ти бъди там.