Виждаш ли колко е хубав светът.

Постоянно изпълнен с непотребни неща.

А после изведнъж ...

любовта

 

Не е много честно така.

Но докъде бях стигнал.

Протегни ми ръка,

Да се опитам да продължа.

 

За къде?

Обикновено не стигам до никъде,

Както ти би казала,

Малко след и това

 

Избери си стрелка,

Вероятно бог е пожелал да са две.

Аз ще съм другата,

Докато времето спре.

 

След това вече няма море, нито шапки

Нахлупени над очите.

Само сълзите се стичат

По две

 

Тъга....А светът може би наистина е хубав. Но винаги има сълзи...И много непотребни неща. Да...И някой, който да ти протегне ръка, докато времето спре...
Поздрав, приятелю! Имаш душевност-богатство!...

еле, това заглавие, авторе
;))

!