България е ориенталска държава. В смисъл на дълбоко изостанала. Жената в битовия фолклор е именно жената от битовия фолклор. Тя е привлекателна и по възможност леко развратна. Открехва леко вратата, или закачливо носи кобилиците с вода, за да напои мъжките погледи.

Тя е в най-добрия случай свободна мръсница, като Женда, от разказа на Йовков. На Женда не й пука за общественото мнение. Тя е независимо развратна.

Циганите купуват жени на пазара в Димитровград. Ако е девствена. След това й правят 10 деца. Българите действат подмолно, защото смятат, че са по-хитри.

Жените са за продан. Те са стока. Имат цена, която е спазарена или от тях самите, или от родителите им. Офертата е доста прозрачна: "Искам да я притежавам."

Преди години имах един съсед, който биеше жена си „профилактично“, за да не му изневерява. Защото беше хубава и това поражда основателно наказание в подозрение.

До 1945 г. в България няма нито една жена депутат в Народното събрание. В Турция, още през 1920-та Ататюрк вкарва жени в турския парламент. А Турция минава за „Ориента“...

Следваща хипотеза. Жената забременява. Срам и ужас. Как е могла? Ето как. Мъжът се е изпразнил в нея. Но отговорността е нейна. Той е мъж, тя му е „дала“.

Резултатът – тя трябва да се омъжи. Добър, лош, тя носи „семето му“...

Мъжът се превръща в контролиращия фактор, защото не носи отговорност. Освободен е от отговорност. Безотговорният фактор.

------

Жените се затварят в себе си, все повече, защото няма романтика. Няма любов. Има само зависимости. Семейството, бракът, имот, наследяване, смърт. Това са мощни аргументи за подчинение на волята. Къщата е с мъжа. И колата. Деца. Вещи. Покрив. Пералня, телевизори, куче.

Какво й остава? Секс, веднъж месечно с „мъжо й“, и всяка нощ в интернет. Или в автомобил малко извън селото, или в съседния град, в далечен отел. Любовта е само мечта, която е размината безвъзвратно.

Подчинение на обществото и зовът на дивото вътре. Овца през деня и мръсница в нощта. Или да пише поезия за бутафорното в себе си. Това е определението за „джендър“ през 21-ви век, в България, от Дунава до Марица. „Социално определена роля“. Именно, дефиницията за „джендър“ на Истанбулската конвенция. Но тя е за жените, не за мъжете.