Първо, не съм виновен, че е кръстен Бойко. Знам, че името му звучи несериозно, не звучи като име на човек, а като заглавие на фейлетон от вестник „Стършел“, но това не е мой проблем.

Въпросният Борисов по някакви необясними причини не си пада по жп-то. Нещо го дразни. Релсите или вагоните или кондукторките. Или нещо от детството. Всичко е свързано с детството. А той е имал трудно детство. Но целенасочено ликвидира жп-то в България. За сметка на автобусите. Те са готини. Вземат повече, изникват отвсякъде, а жп-то е гадно. Грозно, мръсно и бавно.

Самата дума „пътнически влак“ звучи като чикия без оргазъм. Блъскаш с часове и накрая какво? Нищо. Пристигнал си със закъснение на празна селска гара, без нито една селянка да ти вдигне ципа.

Автобус звучи модерно. Звучи секси. Колела, кормило, стюардеси, тоалетни, климатик, всякакви удобства, почти като бизнес класа. И най-вече ключовата дума – МАГИСТРАЛИ.

Спестявам еякулацията на премиера при тази вълшебна дума. Тя стимулира мастурбацията. Ритъмът на ръката се засилва. И точно преди да свършиш в удобния секс-автобус, той се обръща в дере. Ти умираш. При това бавно. Мъчително бавно. Ти умираш, не премиерът.

Все едно. Премиерът броди из България с 3-4-5 бронирани джипа. Пилотни коли. Почти авио, защото вече няма и самолети, нито Кугъри. А те не могат да праскат по релси. Изглежда отживяло това с релсите, нещо като от „Дядо Йоцо Гледа“. Простотия с мазен пушек и вкус на Вазов. То и затова може би Цар Борис не е помилвал Вапцаров. Може ли поезия да се казва „Моторни песни“? По това време в България е имало 10 км асфалтов път, от София до Банкя. Съвпадение на имената. Топонимия.

Постепенно, неусетно почти, България се спуска на юг. Много на юг. Под Африка. В Африка Китай строи високоскоростни жп пътища. 300 км средна скорост.  Върху релси. За Европа дори не говорим. Тя се разпада, нападната от върли бежанци, които се возят с 300 км, когато отиват на работа в бели градове на по-висока северна ширина от София.

...

Но народът е спокоен, обрадван и обгрижен. От собствената си глупост. Днес се возих в един автобус, води се градски, беше пълен с пенсионери, които отиваха на гробищата. Навън, по тротоара, някакви индивиди ядяха банички на път за работа. Поне всички те имат ясна цел. Още един ден в държавата на Бойко Борисов. Онзи пич от фейлетона на Стършел, вестник за ирония и сатира от времето на Тодор Живков.