„Бях се зарекъл да не пиша по политически теми. Нито да превръщам гяурите във васали. Но последната книга за Хари Потър ме убеди в обратното.„

Лала Шахин (турски военачалник от 14-ти век, превзел България)

И така. Става дума за някакъв човек, очевидно турчин (грозна дума, защото ДПС звучи коректно, почти цивилизационно), който милицията решава да предаде на турските власти, една добра дефиниция за една шибана диктатура, която расте като мощен бурен в тази саксия, наречена 21-ви век.

Въпреки съдебни решения, влезли в законна сила, които обясняват (но милиционерите не уважават), че турците искат да му отрежат главата (или да го измъчват по стар турски обичай, например като му набият гвоздей отзад), защото е религиозно непригоден за турския обичай на държава. И всичко това защото генерал Борисов се е уплашил (горкият, много се плаши), че генералисимус Ердоган ще му подуе мастната тъкан от бежанци. Въпреки стената, или оградата, струваща десетки милиони, а може би и стотици, която би трябвало да пресече т. нар. „имигрантска вълна“. Няма защо да се лъжем. Няма нито имигрантска вълна, нито държава. Никой нормален бежанец не иска да остане в тази измислена териториална представа, наречена все още България. Всеки иска да я прескочи като на Олимпиадата, където всички прескачат България по пътя към истинския успех.

Естествено. Пътищата на Турция и България се разминават през 1920-те години, когато Турция става светска държава, заради гениалния поглед на Ататюрк, а България остава дървена монархия, която се стреми да прекопира Луи 14-ти, без никакъв успех. Турция е световна сила. Може да сваля руски изтребители, защото ги има и защото са американски. Да, струват пари. Оттогава водата тече само в една посока, а в България се пие бира, по улиците, пред магазините, и в телевизията, и бирата е вече основният национален ресурс. В това междуметие между Вуте и Путе, между мобилната и алкохолна депресия, която дори не достига „пиянството на един народ“, за което призоваваше всуе един стар поет, чийто братя бяха истински генерали, тази страна просто загива. Сигурно сте гледали „Живите мъртви“. Те бродят по улиците и пият кръв.

За съжаление тези живи зомбита и гласуват. Това е пиенето на кръв. Опияняват се. Мъртви са, но се мислят за живи. Затова и ще гласуват за фалшивите генерали. Тези, които нямат войници, а командират зомбираните диваци.

Диктатурата е заразителна. Развива се бързо до менингит, като вируса Зика. В Турция вече горят книги. Засега са само по Бредбъри (451 градуса Фаренхайт), но скоро ще стигнат до Вонегът:

„Сега изгарят моите книги. Това е прогрес. Преди изгаряха и авторите им“.