Щрудел,

От градината на Еден
Дошъл и отлетял

Някъде далеч, в студа.
Снегът ли те затрупа в преспи, или моята любима?
Дано не си настинал..

Все пак е зима, стават чудеса.
Щрудели отлитат, непонятни.
Разбирам. Това е любовта.

А трябваше да купя захар. Много,
Да те отрупам с нея,
За тихата компания със мен.

Да бъдем двама. Сами, потънали в мечти.
Щруделът и Стефан,
Толкова интимно.

А ябълките бяха вносни.
Заливката – австрийска. Звучеше ми на немски тънката коричка.
С нежни Алпи. Дълги писти, Залцбург.

Валсът беше на Сен Санс.
И филхармония във черно. Орехите галеха
Валдхорни. Ренесанс.

Уви. Както в старата добра магия,
Любовта ни раздели. Напразно.