Прочетен: 559 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2019 09:50
Изморих се, да не бъда дете.
Да не стъпвам бос в поникналата трева
Да нямам шейна.
Изморих се от остарели души
С остарели или луксозни палта,
Изсъхнали от стремежа към суета.
Искам си моите си приятели,
Неразбиращи нищо,
Освен техните си мечти
Немислещи и задъхани от света.
Искам да тичам след топката по асфалта
Изпотен и без шапка.
Искам играчки, съвсем малки,
Разхвърляни върху пода.
Искам да се вълнувам от новото във света.
Искам да тръгна на сутринта, с една чанта
За да уча или да греша,
Рошав и с очила.
Искам да изнеса един кашон с кукли
Отзад в двора, напук на света.
И да ги събера от тротоара, една по една.
Искам да напиша отново онова съчинение
Което започва с едно изречение
„Стадионът кипеше“. И да съм там, с червения шал.
И да съм влюбен в първата,
От класа,
Завинаги и нещастно.
Искам да вляза в гората отсреща, когато пропада нощта
За да изпуша първата си цигара,
Искам димът да е лют и да бъда разкрит
В цялата си поквара.
Искам да се изстрелям на пълна луна
Както сега.