Използвам рядко.

Недостатъчно почти.

Намирам някакви дървета

Сковавам малък сал. Отплувам сам.

И се оттласквам от брега,           

За да забравя, може би,

за да усещам

Някакви вълни. Накъсани. От сол, в преминалото време.

И втривам я, полепнала добре,

по острия ми кил,

защото плитка е дълбочината,

И няма кой да ме изтегли, на буксир.

Тогава просто плувам,

Или се шляя по гребена на влюбена вълна,

Или си лягам, и мечтая

И нося се в морето. Или то мен.

Разглеждам горното море,

лети над мене,

Няма и да спре.

А това под мен приятно гали.

Плажът, хората, и шумните им зали

Остават бледи някъде зад

Мен.

В далечината. Харесва ми водата.

Усещам само глътките от морска пяна,

И вдишвам потопен от щастието да ме няма,

Да съм ни риба, нито птица, да плувам, без криле.

Преходен и обновен.