Думите ти са тежки, сложни и нежни,

Като копита на коне в непознатата плът на земята,

Като отчаяна канонада.

Думите ти са топли, скроени и великолепно небрежни,

Като прегръдка, от която най-после

Имаш нужда да те притисне с крила.

Думите ти са пълни, разказани,

Разхвърляни като пясъка във водата

От който ти раждаш дълбоките истини.

Сигурно е от цялото ти упорство,

От настървението на волята, любовта да надделее над всичко.

И това да е окончателно бясно.

Подаваш ми няколко пръсти, потънали в слънце,

Невъзможно е да ги преброя

Всичко е премрежено ясно