които те изпиват

с една целувка,

изтръгват езика ти,

поглъщат сърцето,

оставят те без дъх,

без думи,

без пулс.

Има пръсти,

месомелачки,

смилат те на прах,

втечняват те,

втвърдяват,

моделират те

в усещане,

което не искаш

да има край.

Има непреодолими сили,

арестуват волята ти

укротяват непокорните лудости,

превземат недостъпността ти,

превръщат те в импулс,

очакващ сигнала им,

в бутон, който тръпне

да бъде натиснат,

сразен си

подмолно отвътре, 
тази гад не се
храни с череши 
и облаци...