С нокти на орел,

И с пръчка на Мерлин, но с кожа на жена от вълк роден

Глутницата тръгва, в ритъм.

Препускаме напред.

Посоката е ясна. Един елен.

Месо със клони.

Ще го изядем.

На гарваните ще оставим само макарони.

Летим напред. През някакви заслони.

След тях, налитаме на стадо от муфлони.

Жива плът, която ще превърнем

В пиршество от смърт.

Ще леем кръв. И ще се храним до насита.

Аз нося кърмата на вълчица. Вълчета

Хапят ми гърдите.

Превръщам се в майката-вълчица.

Самотна съм във глутницата.

Шайка.

Гладът е постоянен.

Снегът е под краката.

Силни са, и с впиващи се нокти.

Гората е широка, и с дървета

Няма видим край.

Но аз ще тичам. Аз съм първата вълчица.

Влюбена съм във елен.

Величествен и благороден.

Кръвта му сигурно е тъмно синя,

Като небето, което се докосва в мен.