Дренки в мармалад

Обичам ги червени, потънали във захарта.

Наполовина.

Изобщо, сладките неща.

Бонбони, колена,

И други захарни събития в историята на света.

От теб, в нощта.

И дракони, с разперени крила,

Летящи ниско, с козирка.

Обичам шоколада, в твоята уста.

Потъващ с шумолене

В неизвестността.

Обичам боровите връхчета.

Наострени, дълбоко в кубчетата лед.

Дочувам глас, с тембъра на мъдростта,

„Ела. опитай странния ми вкус,

Аз може би съм любовта.“