Пълна ли е.

Нашата уморена коприва

С плуваща в подмолите риба.

Червена ли е плъзгащата гърба си

Черна пъстърва,

В тръстиките по брега.

Издивяваш ли, когато си съвършена,

И основите сриваш

С размах.

Удивляваш ли се на себе си,

Когато си жива,

Навести ми света

С бяла риза. От зелена коприва.

Без рамене,

Извади ме от устните си,

Посипвай жаждата, пестеливо.

В бялото ми петно.

.