По улици небесни те посрещам,

обвита от мъглата на забрава.

Там няма още никаква надежда,

че някога ще трябва да прощавам.

Там още гонят ветрове конете

по волята на слънчеви поляни.

Едреят натежали с плод дървета

и пеят славеи за обич осъзната -

надскочила оковите материални

и помнеща за извора в сърцето,

с очите на които разпознава

на нежността отключващия шепот...

По улици небесни те пресрещам

по пътя ни, обвързващ на земята.

И няма как да знам дали от него

жаравата ще ражда нестинарки.

Мина Кирова

06.2015г.