...

На 23 юли 1942 година един мъж е осъден от марионетния Военно-полеви съд на Третото Българско Царство. И още същия ден е разстрелян. Името му е Никола Вапцаров. Десет години по-късно, светът ще узнае, че разстреляният през горещото лято на 42-ра година мъж е един от най-големите български поети, раждали се през 20-ти век.

...

Вапцаров издава една стихосбирка, в тираж 1500 броя, с изтеглен заем от жена му.

...

Свидетелите на защитата са двама. Художникът Константин Щъркелов, който казва пред съда „Не познавам Вапцаров. Няма да свидетелствам за един комунист. Щом е виновен, нека си понесе заслуженото наказание.“

Вторият свидетел е Елисавета Багряна, която не казва и дума.

...

На главите им поставиха качулки от хартия. Осъдените запяха „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ Последваха изстрели. Осъдените бяха екзекутирани.

..

Дъртата Елисавета Багряна, след 100 години (курвите живеят дълго) написва  в „спомените си“, че когато я питали в съда, казала три пъти „да“, с „характерното за нея“ кимване с глава. 

Това мръсно племе не заслужава никой да умира за него.

ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.