След теб остана само тишина

и болка във сърцето задълбала.

Отчаян вик във моята душа

остави раната незаздравяла.

Със спомена живея аз сега.

Мракът всяка нощ на теб ухае.

Времето за мене вече спря,

само то за болката ми знае!

Устните ти още ме горят

и дъхът ми сянката ти спира.

Мислите ми все към теб летят

ала нииде пристан не намират.

Ти си още тук и си във мен!

Стаята така добре позната

е килия тясна нощ и ден,

а в нея е затворена душата!

Тук са още твоите очи.

Твоят смях се крие във ъглите

и прахът от всичките мечти

е полепнал вече по стените!