Обичам нощем да те галя,
По нежните вълни негодувание
И да поемам девет бала
Връхлитащо желание.

Обичам да чертая
Мисловни линии
По кълбовидните светкавици,
Извиращи от дъното на океана,

Да спирам с дъх струяща лава,
Изригваща от центъра клокочещ
В трапецовидната фуния 
На вулкана.

Обичам да съм тих,
Когато избродирам устни,
Или да те нашаря, с боя на воини в прерия. С
Препускащи бизони.

Да стържеш с остри струни
По меката повърхнина на моята стомана,
Да се превърна в първа четвърт, или
да увисна, като удавник, в тъмната страна.

Луната е необозримо цяла.