Всеки ден с тебе животът е нов, неизвестен
Учуден е, че започва отново
Без сладолед.

Всеки ден с тебе
Небето е някак си по-объркано в програмата за деня.
Колебаещо се между синьо и гръмотевично диво.

Всяка нощ с теб е начало,
В което никой не се интересува
От неизвестния край.

Прозорците липсват, а часовникът се облива
В невъзможен галоп. 
След това рестартира.

Станцията е неизвестна,
Може би някъде тук,
А може би на планетата Хук.

Не гледам надписите
Във края,
Но се надявам да споменеш, бегло

Че в твоето часово време, и малко отгоре и свръх,
съм се докоснал
До подстъпите на Рая.

"Небето...колебаещо се между синьо и гръмотевично диво"
С мирис на дъжд и на спомен затворен в забързани стъпки и сърцебиене.
.....
Винаги успяваш. Да го кажеш точно колкото трябва.
Поздрави.

благодаря ти за чувствителността.