Тя се сноши с Бога, снощи.

На угасените свещи

От поникващото желание.

От незнание. Идеалното оправдание.

Той я свалил, с упорита молитва

Между два яки тека.

Поговорили си за сливи,

И за други бързо растящи

Вдървени овошки. И за опашки. На онзи, рогатия пръч,

От приказката за Рая.

Изникнала като тръни

Обречената (на Него) вдовица

Изгасила (за кратко), с насочена струя

Светлината, малко преди да стигне Рая.

Тамянът унася,

Напомня за сън, и за миризмата на котка

Все пак е бил Господ.

Зарадвал я е

В гниещата завивка. Безбрачна любов.