Пиеш уискито чисто.

Уважаваш вкуса на дъбови нишки.

И руси жени,

С острота на мачете.

Коктейлът е стар.

В изпотената чаша, от чай,

Която ръмжи в ъгъла

На сърцето.

Кръгла е. Намеква за нещо от опростения Рай.

За дъбови нишки,

За аромат във гора,

Която продължава без край.

За дълга разходка

Отвъд спомен

Изтлял

Непрокопсан.

Какво повече.

Налей още един залп

За утрото с остро мачете.

И за русото по ръцете...