Защо се обръщаме

Към боговете,

Когато умрат?

Това ли е изискването? Смъртта?

Удоволствието от страданието

На друг,

Отлагането на щастието

За следващия

Живот.

Разреждането с вода,

На причастието,

В един залък хляб.

И един хвърлен камък,

В гроб

Който няма пламък, а обобщава

Отрицанието.

На несбъдналите се чудеса.

И това не е диалог,

Нито е бягство. Не е макро минор, по Сибелиус,

А фуга по Бах.

Това е изправянето отвътре,

Срещу

Това е истинското съживяване, на духа. В този свят.