Зоната

В теб.

Перфектната самота.

Искаш ли я?

Аз не

Изтръпвам от мисълта

Как разказваш, необятно

Твоите светове.

След това тръгваш.

Където нищото не обича да спре.

Дълги каруци, мачкащи ме

С безброй колела.

Където в простата простота на небето

Ти ме обичаш.

И започваш едва.

Да ме смъкваш.

А ти си толкова добра.

Да избереш 

каквото поискаш