Не сме икони все още, нали?

Окачени върху мъртви стени.

Устните ти още ухаят на вишна

От разклонено дърво, или път, все едно.

 

Все още дишаш, в учестените мисли

На как и дали

Прощаваш си трудно,

Запазваш причастието за други закъснели души.

 

Христовата плът не е безгранична.

Граалът е само един

Събира кръв колкото за една пълна

Бутилка. До началото на февруари.

 

Ти няма да се обвиеш във расо,

За тебе не е измислена мярка

Да те вкара в клещите на стандарта,

Задушаващо до неясно. Ти имаш непокорни гърди.

 

Винаги ще се блъскаш в спиралното полуживо

На тази неуспяла Вселена.

Ще търсиш до лудост

Илюминатната радост, че може би все пак, си сама.

 

Чуждото е обикновено.

А твоето – се разпръсва.

 

 

 

 

Ти няма да се обвиеш във расо,

За тебе не е измислена мярка

Да те вкара в клещите на стандарта,

Задушаващо до неясно. Ти имаш непокорни гърди