Знаеш ли,

Харесва ми да си благовестие.

Да пазиш душата си дива,

Да й даваш простор.

От който е жива.

Да дишаш безспир, с капилярите във врата, които толкова обичам.

И да обливаш с любов, който измислиш си бог.

Той е щастлив, и безсмъртен, и затова.

Несътворен,

Но винаги в теб съвършен.

И завършен.

Остава му съвсем малко

Да извърви

Храма неосветен.

Малките стъпки,

Превърнати в стъпала,

Напред и нагоре.

Изградени от всичко поне, в твоята, да, безсмъртна душа.