Любовта ти е тихо стаена,

В дълбоко сърце.

Изрязваш света в неравномерни лъчи

Разноцветна хартия.

Търсиш Нирвана.

Онази, която вече я няма.

Искаш да й покажеш пътя

Към храма.

Държиш розов храст

В нежните си ръце.

Понякога го засаждаш в купичка пръст.

Ти искаш да порасте.

И той те разбира.

Знае, че си дете, изгубено в някоя зима.

Но се завръщаш.

Езерото още е много чупливо,

От минали ледове.

Ти продължаваш.

Знаеш, че някъде много напред

Има море. Носещо теб. Любовта, посред зима.