Постинг
27.12.2017 12:12 -
Време протяжно, разтягащо се
Maркирам те,
Ти си моята
Свобода.
Знам че си тежест.
Махни раницата. Мисля те нежно.
Освободи си гърба.
Той е голям.
С непробиваема кожа.
И дъга.. Обичам да продължа
Няколко.
На това не е способно дори слънцето.
Цветът там е наситен. От чудеса. Необмислено.
А има ребра.
Тънки и още в тъга.. Те се провират, и протестират на скоростта
Аз се забавям. Проверявам ти чувствата.
Не искам да ги намеря.
Знам, че ако достигна решетките,
Няма да спра