Постинг
27.12.2017 10:00 -
Може би
Дължа ти това.
Ако не, значи не съм избрал
Подходящата дума.
Желанието ме пробужда,
Да те разтворя с ръце.
Без да бързам, така или иначе няма да спре.
Или поне не, а мигът е покълнал.
Предполагам къде си била.
И какво са правили твоите пръсти.
Пепел от рози, с капка кармин. Страдивариус.
Така аз наричам всяка бутилка безбрежност.
Два свята са повече от един
Кодиран съм в теб
Една-две клетки са преплували бездна
Без опаковка, в консервирана нежност
С прост етикет.
Който ти си прочела,
Като татуировка
В онези места,
Където не пада мъгла.
Не завършихме софтуера. А нямахме нужда от кула.
Земята е твърде кръгла.
Но ходилата ти още обичат
Гореща вода.
Помня, като пчела, изтеклата безметежност. И аз съм с крила.
Замислени и прилежни.