Изпий една маргарита някога с мен

Не искам да бързаш.

Но времето тича

По своите малки задачи.

 

Ще бъде весело,

Или само красиво.

Аз не разбирам от тези неща,

Интерлюдия към безкрая, наречен докрай

 

Две части текила, една част теб,

Солта е по избор.

Ледът от хладилник.

Кожата ти е неистово сладка.

 

Но ние не бързаме. Нямаме никаква цел

Само се бавим по пътя, преди да се спрем.

Мога да изпиша надгробния паметник до рохката пръст.

А ти ще засадиш цвете.

 

След това, ще се любим и незабавно

Ти ще се качиш върху мене,

А аз ще пропускам умишлено

Паузите

 

Животът приключва, без увертюра.

А има толкова още. Текила, и сътворение.

 

е Божие Откровение!
провокираш ме..
да те следвам..
запъхтяна,усмихната..
написала съм ти отговор,
изненада за Имен Ден..
как искам да се науча и аз като теб.
многоточия ти изпращам като въздишки, но ти го знаеш..
бъди мнопго щастлив,ебоа!
Джулия

/ Но ние не бързаме. Нямаме никаква цел

Само се бавим по пътя, преди да се спрем./

Подаръкът е получен. С луксозна опаковка и указания за съхранение.
Хиляда и една целувки от мен, което, погледнато икономично, са около 30 минути ... а способността за останалото щастие е изцяло от теб.

Но ние не бързаме. Нямаме никаква цел

Само се бавим по пътя, преди да се спрем.