Хубава си, като вкуса в дъното на безкрая,

С голи, растящи коси,

Сплетени в несъществени плитки

От мрачно вплетени мисли.

Гола си като хълма след планината,

С гърди в партитура,

Която се сърди, нали?

Защото любовта ти боли. От сплетените ти пръсти.

Била си. Богиня, с изрязаните ръце.

Няма гробовни гърмежи.

Любовта ти е тежка, съмнителна, предстояща

Тя носи дете

Изглажда стъпалата допрени

В последния ръб, където стоманата е блестяща.