Изоставам с една крачка.

Защото ти ме настъпваш.

А тялото ти е

Полепнало в глезените.

Изоставам с няколко века.

А ти ме повикваш

Всяка нощ.

Пропусната да те имам.

Оставяш ме и свещите се гасят.

Въпреки вятъра, въпреки всичко останало в мен.

Изпращай ме с поглед. Твърд и уверен.

Голям.

Все повече падам.

Понякога ставам.

Защото ти ме повдигаш.

Снегът е все още пресен и истински празен.

А кожата – бяла.

Ще пусна всички пуми да те потърсят във мен.